Добре дошли в сайта на фирма КАСТОР-МАКС

Как открихме Aereco

За първи път през живота си се сблъскахме с проблема „плесен” през 2003 г., когато със съпруга ми купихме един двустаен апартамент – ново строителство. Веднага след излизането на Акт 16 побързахме да направим ремонт, за да го дадем под наем, защото трябваше да изплащаме ипотеката. Mомичето, което нае апартамента, oще при първото застудяване ни се обади разтревожено, за да ни уведоми, че по прозорците се образува невероятен конденз, водата постоянно се стича по первазите, дрехите й са влажни, а вратата на гардероба се е изметнала и не може да се затваря. Каза също, че когато си е вкъщи, постоянно попива водата, а освен това не смее да готви, защото цялата влага от изпаренията се ”лепва” на стъклата. Със съпруга ми веднага разпитахме съседите в блока, за да разберем дали проблемът е общ, или е само при нас. Оказа се, че и те се борят с влагата, но едните имаха малко бебе и мислеха, че влагата се дължи на постоянното сушене, миене и изваряване на принадлежностите на бебето, а според другите съседи причината за конденза бе северната стена на апартамента им. Единодушното мнение на всички бе, че сградата е нова и още съхне, но възникнаха и подозрения, че строителят е използвал некачествена дограма и оттам идват всичките проблеми. Само след седмица наемателката ни се обади още по-притеснена и каза, че се е появила плесен, която се разраства буквално с часове. На другия ден отидохме с мъжа ми до апартамента, въоръжени с парцали и антимухълни препарати и направо се вцепенихме от изненада – за първи път виждахме такава огромна площ, покрита с плесен. Цялата западна стена на спалнята, която е калкан на сградата, бе на сиви петна, а около прозореца имаше плесени в различни нюанси. Като пъстра модернистична картина! По ъглите в хола също имаше наченки на мухлясване. Измихме стените с препарата, станал популярен в цяла България заедно с модата да се сменя дограмата, оставихме флакона с останалата ужасно смърдяща течност на наемателката и й казахме да почиства веднага всяко новопоявило се петънце плесен. Явно борбата с мухъла се оказа непосилна на младата ни наемателка, защото след няколко месеца, през пролетта, тя напусна апартамента. Тогава със съпруга ми започнахме активно да се интересуваме от възможностите за трайно разрешаване на проблема. Изчетохме стотици статии в Интернет за вредата от тях и това, което научихме, още повече ни притесни. Един „специалист” ни посъветва да направим вътрешна или външна изолация на цялата западна стена. И тъй като никой от съседите не пожела да се комбинира с нас за външната изолация, ние направихме вътрешна. Ремонтът беше ужасен, само който е правил подобно нещо знае за какво става дума. Но след като го завършихме спокойно чакахме настъпването на зимата. През есента апартаментът бе нает от нов наемател – младо момче. Не скрихме от него досегашния проблем и дори му поръчахме да наблюдава дали ще се появи конденз по прозорците. Първоначално нямаше нищо, защото есента бе доста топла и продължителна. Но с първото понижаване на температурите стъклата пак започнаха да се изпотяват и отново се образува плесен по ъглите на стаите. Явно вътрешната изолация, за която дадохме толкова много пари, не вършеше работа. От наши познати впоследствие научихме, че и те са сложили вътрешна изолация, за да ликвидират влагата, но проблемите и при тях се бяха задълбочили. Новият ни наемател не позволи плесента да се разраства много-много и започна упорита борба с нея. Каза ни, че постоянно я премахва с парцал и миришещия на белина препарат. Тъй като му предстоеше да се нанесе в нов апартамент от следващата година, той взе присърце проблема с плесените и също започна сериозно проучване в Интернет. Опита буквално всичко, което се предлагаше на пазара. Като начало си купи влагопоглъщащ уред. Ентусиазмът му обаче бързо се изпари, защото уредът (тъй като е на ток) работеше само когато се прибираше вечер и го включваше. Нощем го изключваше, заради шума. Момчето ни се оплака, че сутрин чаршафите и дрехите му са влажни. А и този уред се отрази сериозно на сметката му за ток. След нови, по-усърдни проучвания, наемателят ни замени уреда със зрънца, поглъщащи влагата. Беше поставил 3-4 ванички на прозорците и върху гардероба. След по-малко от месец ни уведоми, че почти няма ефект, но поне не било шумно, а зрънцата трябвало да се подменят на няколко дни, което му струвало 8-10 лева на ден. Един ден ни се обади по телефона с новината, че е открил трайното решение. Негов познат, монтажник на дограма, му разкрил тайната - постоянно проветряване! Той му казал, че независимо дали апартаментът е нов или стар, сложиш ли си нова дограмата, било то PVC, алуминиева или дървена, фактически си херметизираш апартамента. Допълнителната термоизолация, външна или вътрешна, още повече влошава положението с влагата, защото стените няма как да дишат. Затова, смениш ли си дограмата, трябва да държиш постоянно отворен един прозорец в дома си. Нещо повече – за да има циркулация на въздуха, трябва да са отворени или леко открехнати два срещуположни прозореца. Така нашият наемател си реши проблема с мухъла, за сметка обаче на твърде високите сметки за парно. Но нали той си ги плащаше… Вторият ни наемател напусна през май и за нас пак дойде времето за ремонти. Този път бяхме твърдо решени да направим всичко възможно да ликвидираме наболелия проблем. Мина ми през ума да продадем апартамента и да купим друг - старо строителство, но по форумите прочетох, че и при старото строителство се явява влага при смяна на дограмата. Най-сетне всички съседи под нас решиха, че трябва да направим външна изолация на калкана. В допълнение на това, съпругът ми намери в Интернет информация за боя (Термошилд), която предпазва от мухъл. Боята бе вносна, много скъпа, със структура, различна от тази на латекса – наподобяваше разтворен във вода тебешир, с термоизолационни свойства. Решихме, че най-сетне сме открили това, което търсим. Измазахме почти целия апартамент с нея (без банята и антретата). Дадохме доста пари, но бяхме спокойни, че веднъж-завинаги сме премахнали предпоставките за образуване на плесен. А и в комбинация с вътрешната и външната изолация – нямаше съмнения, че най-сетне проблемът е решен! И този път обаче останахме разочаровани. Третият ни наемател не искаше да си държи постоянно отворен прозореца и плесента се появи много бързо с настъпването на зимата. Бяхме отчаяни. Не исках да приема, че новата, съвременна дограма е равнозначна на мухъл. Трябваше да има някакво друго решение, освен денонощно отворените прозорци. Разширихме търсенето в Интернет и започнахме да проучваме и международните сайтове. Сестра ми, която живее в Германия, ми каза, че на всички дограми на прозорците има специални отдушници и там изобщо не се говори за влага и плесен в домовете. Насочихме търсенето си в тази насока – клапани, отдушници, вентилация.. Тогава открихме, че във Франция например, както и в много други западни страни, отдушниците на дограмите са задължителни. Монтират се от производителите на дограма, хората нямат грижа да си ги монтират допълнително. Разпитахме в България за подобни отдушници – повечето производители на алуминиеви и PVC профили изобщо не бяха и чували за подобно нещо, други ни казаха, че се прави прорязване на профила или стъклопакета, но само в заводски условия, а трети ни отговориха: „За какво са ви? Просто си дръжте прозорците отворени – същото е.” Този отговор обаче не ни задоволи. Не бе възможно стиснатите немци да имат отдушници на дограмата си и да си позволят да губят толкова топлина, колкото при отворен прозорец. Едва ли биха си поставили клапани, ако се губи скъпа топлинна енергия. Къде отива тогава прехвалената енергийната ефективност на дограмата? Пак чрез Интернет открихме в България вносители на специални клапани за дограма, дори на едно от изложенията в София разговаряхме с тях за предимствата им. Безспорно тези клапани бяха по-добри от алтернативата „отворен прозорец”, но недостатъкът им бе, че се регулираха на ръка, с плъзгач, което не ни хареса. Тръгваш за работа и отваряш клапана, а ако забравиш да го отвориш , вечерта се прибираш и влагата е превзела дома ти. Все едно да си отваряш и затваряш прозореца на ръка… Трябваше да има по-интелигентно решение, макар и по-скъпо. И в крайна сметка го намерихме, а се оказа, че е и достъпно от финансова гледна точка. Установила съм, че когато човек търси нещо, винаги го намира, стига да прояви достатъчно инат. С други думи – искаш ли нещо с цялото си сърце, ще го постигнеш или в крайна сметка решението ще дойде само – просто защото непрекъснато търсиш отговора навсякъде около себе си. А ние наистина желаехме да решим проблема си и това беше станало фикс-идея както за нас, както и за много наши познати, които смениха дограмата си. Случи се така, че през късната есен на 2007 г. съпругът ми замина в командировка и отседна при свой приятел в Москва. В неговия апартамент, на PVC дограмата му, били монтирани специални вентилационни клапани – френско производство. Оказа се, че московският ни приятел също се борил години наред с влагата, докато не сложил тези клапани. Взел решението за поставянето им след дълго проучване и след като се убедил в предимствата на тези устройства от други свои познати. Първоначално се притеснявал, че трябва да пробие дограмата си, за да ги монтира и ще чува шума от улицата. Предложили му модел с голяма степен на шумоизолация, така че той не усетил разлика отношение на шума след монтирането на клапана. Другият проблем – ще има ли постоянен приток на свеж въздух и в каква посока, което нас много ни вълнуваше, също бе интелигентно решен от фирмата-производител Aereco. Всеки клапан има датчик, който е патент на френската фирма и той е практически вечен, не се разваля и не работи с ток. Когато датчикът установи повишение на влажността в помещението, отваря клапана и пропуска свеж въздух (през зимата студеният въздух винаги е много сух, дори когато вали). През отдушника в баня или кухня се отвежда навън застоялия, влажен въздух. По този начин се осигурява циркулация на въздуха и влажността в помещенията се поддържа винаги в оптималните граници – 45%-50%. И трето – монтажът на клапаните е лесен, всеки може сам си ги постави на прозореца, стига да има бормашина. Още на другия ден съпругът ми се обади по телефона, за да ми съобщи за откритието си, а после издири адреса на фирмата-дистрибутор в Москва, отиде до тях и купи 3 клапана. Само за проба. Когато се върна в България монтира два в проблемния ни апартамент, а третия подари на наш познат, който също се бореше от години с влагата. Още с монтирането на клапаните кондензът по прозорците изчезна, а въздухът сякаш се смени. Поредният ни наемател също бе доволен от промяната и каза, че откакто сме сложили тези клапани, спи непробудно нощем и с удоволствие се прибира в апартамента вечер, защото хем е топло, хем въздухът е приятно свеж, няма конденз, няма миризми. Освен това доста се чудеше как са измислени тези устройства така, че дори когато са максимално отворени не се понижава температурата в стаите, а и не се усеща течение. На същото мнение бе и нашият приятел, на когото подарихме третия клапан. Той го бе монтирал на един северен прозорец, по който се образувал най-много конденз, но макар и един, клапанът довел до изумителни резултати - влагата изчезнала в целия апартамент. В момента нашият наемател горещо препоръчва на всички свои колеги и приятели клапаните на Аеreco, а ние най-сетне това лято ще направим дълго отлагания ремонт вкъщи – ще сменим дограмата си, без да се страхуваме от влагата!